Докладът на Евростат „Shedding light on energy in the EU“ 2025 г. показва:

• Природният газ заема второ място през 2023 г. в енергийния микс на ЕС с дял от 20,4%. На първо място е суровият петрол и петролни продукти (37,7%);
• Най-голям е бил делът на природния газ в енергийния микс на Италия (34,8%), Нидерландия (29,5%), Унгария (29,1%) и Ирландия (28,5%);
• Цените на природния газ за небитови потребители (без ДДС и други възстановими данъци и такси) бяха най-високи в Швеция (10 евро за 100 kWh) и Финландия (9 евро), а най-ниска е била цената в България и Гърция от 4 евро за 100 kWh и в двете страни.
• През 2023 г. основната категория внасяни енергийни продукти е била петролът и петролните продукти, представляващи 65% от вноса на енергия в ЕС, следвани от природния газ (25%), твърди изкопаеми горива (5%), електричество (3%) и възобновяема енергия (2%).
• Възобновяема енергия (44%) и изкопаеми горива (31%) са водещите източници в производството на електроенергия в ЕС през 2023 г., следвани от ядрената енергия (23%).

По-долу публикуваме и превод на цялата публикация:

Енергийни източници

Енергиен микс

Енергията, с която се разполага в Европейския съюз (ЕС), идва от енергия, произведена в ЕС, и от енергия, внесена от страни извън ЕС. Следователно, за да се получи добра представа за общата налична енергия в ЕС, производството на енергия винаги трябва да се разглежда в контекст, наред с вноса.

През 2023 г. ЕС е произвел около 42% от собствената си енергия, докато 58% е била внесена.

Петролните продукти имат най-голям дял в енергийния микс на ЕС

През 2023 г. енергийният микс в ЕС, т.е. гамата от налични енергийни източници, се е състоял основно от 5 различни източника:

• суров петрол и петролни продукти (37,7%)
• природен газ (20,4%)
• възобновяема енергия(19,5%)
• твърди горива(10,6%)
• ядрена енергия(11,8%).

Дяловете на различните енергийни източници в брутния енергиен микс варират значително между страните от ЕС. През 2023 г. делът на петролните продукти  е бил най-висок в Кипър (86,3%), Малта (85,6%) и Люксембург (61,1%), докато природният газ е бил значителен енергиен източник в Италия (34,8%), Нидерландия (29,5%), Унгария (29,1%) и Ирландия (28,5%). Възобновяемите енергийни източници са имали най-голям дял в Швеция (50,2%) и Латвия (44,7%), докато ядрената енергия е представлявала 39,1% от енергийния микс във Франция и 28,8% в Словакия. Делът на твърдите горива е бил най-висок в Естония (53,4%) и Полша (35,5%).

Производство на енергия

Възобновяемите енергийни източници заемат най-голям дял в производството на енергия

Възобновяемата енергия (46% от общото производство на енергия в ЕС) е била най-големият източник на енергия в ЕС през 2023 г. Ядрената енергия (29%) е била вторият по големина източник, следвана от твърди горива (17%), природен газ (5%) и суров петрол (3%).

Производството на енергия обаче е много различно в различните страни от ЕС. През 2023 г. възобновяемата енергия е била единственият източник на производство на енергия в Малта и е представлявала поне половината в 15 други страни от ЕС, с дял от 99,4% в Латвия, 98,0% в Португалия и 96,5% в Кипър. Производството на ядрена енергия е било доста значително във Франция (72% от общото национално производство на енергия), Словакия (65%) и Белгия (59%). Твърдите горива са били основният източник на произведена енергия в Полша (67%), Естония (59%) и Чехия (43%). Природният газ е имал най-голям дял в Нидерландия (41%), Румъния (35%) и Ирландия (31%), докато делът на суровия петрол е бил най-голям в Дания (30%).

Внос на енергия и зависимост от вноса

През 2023 г. основната категория внасяни енергийни продукти е била петролът и петролните продукти, представляващи 65% от вноса на енергия в ЕС, следвани от природния газ (25%), твърди изкопаеми горива (5%), електричество (3%) и възобновяема енергия (2%).

Различни модели сред страните от ЕС

През 2023 г. в енергийния внос на страните от ЕС най-високите дялове са на петрола и петролните продукти в Кипър (96%) и Малта (88%), на природния газ в Унгария и Италия (и в двете по 36%), на твърдите изкопаеми горива в Полша и Словакия (и в двете по 15%), на електроенергията в Естония (28%) и Люксембург (16%), и на възобновяемата енергия в Дания (9%) и Швеция (6%).

Съединените щати са основен доставчик на петрол и петролни продукти за ЕС, Норвегия на природен газ и Австралия на твърди изкопаеми горива през 2023 г.

През 2023 г. 49% от вноса на петрол и петролни продукти извън ЕС е с произход от 5 държави: Съединените щати (15%), Норвегия (12%), Саудитска Арабия и Казахстан (и двете по 8%) и Обединеното кралство (7%). Подобен анализ показва, че 71% от вноса на природен газ в ЕС е с произход от Норвегия (27%), Съединените щати (19%), Алжир (14%) и Русия (11%), докато най-големият внос на твърди изкопаеми горива (предимно въглища) е с произход от Австралия (24%), следвана от Съединените щати (23%), Колумбия (17%) и Южна Африка (13%).

През 2022 г. Русия все още беше основният доставчик за ЕС и в трите основни категории вносни енергийни продукти: петрол и петролни продукти (21%), природен газ (23%) и твърди изкопаеми горива (23%). Поради санкциите на ЕС, наложени в резултат на руската агресия срещу Украйна от 2022 г. насам, тези дялове спаднаха през 2023 г. съответно до 4%, 11% и 1%.

Процентът на зависимост на ЕС от внос на енергия е бил 58% през 2023 г.

През 2023 г. в ЕС степента на зависимост от внос на енергия е била равна на 58%, което означава, че близо 60% от енергийните нужди на ЕС са били задоволени от нетен внос. Степента на зависимост обаче варира в различните страни от ЕС, като варира от 98% в Малта, 92% в Кипър и 91% в Люксембург до 3% в Естония.

Консумация на енергия

Потребена енергия по вид

През 2023 г. ЕС 67% от общата енергия е била консумирана от крайните потребители (крайно потребление на енергия), например домакинствата в ЕС, промишлеността и транспорта. Останалите 33% са загубени главно по време на производството и разпределението на електроенергия, използвани са за подпомагане на процесите на производство на енергия или са консумирани за неенергийни цели (като асфалт или битум).

Петролните продукти са най-консумирани

В ЕС през 2023 г. петролни продукти (като например мазут за отопление, бензин, дизелово гориво) представляват 37% от крайното потребление на енергия, следвани от електроенергия (23%), природен и произведен газ (20%), директно използване на възобновяеми енергийни източници (непреобразувани в електричество, например дърва, слънчева топлинна енергия, геотермална енергия или биогаз за отопление на помещения или производство на топла вода; 13%), получена топлина (като например централно отопление; 5%) и твърди горива (предимно въглища; 2%).

В рамките на страните от ЕС моделът на крайното потребление на енергия варира значително през 2023 г. Петролните продукти съставляват повече от половината от крайното потребление на енергия в 5 страни от ЕС: 56% в Кипър и Люксембург, 54% в Гърция и Малта и 51% в Ирландия. Електроенергията представлява 39% в Малта и 33% в Швеция, докато газът представлява 34% в Нидерландия и 29% в Словакия. Директното използване на възобновяеми енергийни източници представлява 30% от крайното потребление на енергия в Швеция и 29% във Финландия.

Транспортните дейности са представлявали 32% от крайното потребление на енергия в ЕС през 2023 г.

През 2023 г. в ЕС различните сектори на икономиката са имали следните дялове в крайното потребление на енергия: транспортът (32% от крайното потребление на енергия в железопътния, автомобилния, вътрешния въздушен и речния транспорт) е имал най-висок дял, следван от енергията, консумирана от частните домакинства в жилищата на гражданите (26%), промишлеността (25%), търговските и обществените услуги (14%) и селското, горското и риболовното стопанство (3%).

От производството до крайното потребление

За да се тълкува правилно енергийната статистика, е необходимо да се прави разлика между първични и вторични енергийни продукти. Първичният енергиен продукт се добива или улавя директно от природни ресурси, като например суров петрол, дърва за огрев, природен газ или въглища. Този процес се нарича първично производство.

Вторичните енергийни продукти (като електричество или моторен бензин) се произвеждат в резултат на процес на преобразуване, или от първичен, или от различен вторичен енергиен продукт. Крайните потребители могат да използват първични (например природен газ за отопление) или вторични енергийни продукти (като моторен бензин за зареждане на резервоара на автомобила си).

Производство на електроенергия

През 2023 г. 37% от електроенергията, произведена в ЕС, идва от електроцентрали, които горят или използват горими горива (газ, петрол, въглища, биомаса). Част от тези горива се произвеждат в ЕС, а част се внасят от страни извън ЕС. Някои от електроцентралите произвеждат и топлоенергия. 23% от електроенергията, произведена в ЕС, идва от атомни електроцентрали, 18% от електроенергията, произведена в ЕС, идва от вятърни централи, 12% от водноелектрическа енергия и 9% от слънчева енергия.

Възобновяемите енергийни източници и изкопаемите горива са начело в производството на електроенергия в ЕС

През 2023 г. в ЕС 23% от крайна консумирана енергия е електроенергия. Възобновяема енергия (44%) и изкопаеми горива(31%) бяха водещите източници в производството на електроенергия, пред атомните електроцентрали (23%).

Сред възобновяемите източници най-голям дял електроенергия идва от вятърни турбини (18%), следвани от водноелектрически централи (12%), слънчева енергия (9%) и биогорива (5%).

Източниците на производство на електроенергия варират в различните страни от ЕС. През 2023 г. най-високите дялове на изкопаемите горива в производството на електроенергия са регистрирани в Малта (86%), Кипър (80%) и Полша (72%), докато близо 65% идват от атомни електроцентрали във Франция, следвана от Словакия (62%). В Дания 57% от производството на електроенергия идва от вятърна енергия, докато 59% в Латвия идват от водноелектрически централи, следвана от Австрия (58%). Най-високите дялове както на биогоривата (24%), така и на слънчевата енергия в производството на електроенергия (21%) са в Люксембург.

Цени на електроенергията и газа

Най-високи цени на електроенергията за домакинствата в Германия, Ирландия и Дания

През първата половина на 2024 г. цените на електроенергията за домакинствата, включително данъците и таксите, бяха най-високи в Германия (40 евро за 100 kWh), Ирландия и Дания (и двете по 37 евро), докато най-ниските цени бяха регистрирани в Унгария (11 евро) и България (12 евро).

Делът на данъците и таксите в цената на електроенергията е най-голям в Полша (50%) и Дания (49%), докато е най-нисък в Люксембург ( -49 %) и Австрия ( -8 %), където стойностите са отрицателни поради субсидиите и помощите, предоставяни на битовите потребители.

За потребителите, които не са битови, цените на електроенергията (без ДДС и други възстановими данъци и такси) варират от 26 евро за 100 kWh в Ирландия до 9 евро за 100 kWh във Финландия.

Цените на газа за небитови потребители са най-високи в Швеция и Финландия

През първата половина на 2024 г. цените на природния газ за битови потребители, включително данъци и такси, бяха най-високи в Швеция (18 евро за 100 kWh) и Нидерландия (16 евро), а най-ниски в Унгария (3 евро) и Хърватия (4 евро).

Делът на данъците и таксите в цената на газа е най-висок в Нидерландия (54%) и Дания (49%), докато е най-нисък в Люксембург ( -9 %) и Хърватия (5%).

Цените на природния газ за небитови потребители (без ДДС и други възстановими данъци и такси) бяха най-високи през Швеция (10 евро за 100 kWh) и Финландия (9 евро), а най-ниска е в България и Гърция (по 4 евро и в двете).

Енергия и околна среда

Нетни емисии на парникови газове

Климатичните промени са заплаха за устойчивото развитие. След години на обширни изследвания, научната общност се съгласи, че причинените от човека парников газ (ПГ) Емисиите на парникови газове са основната причина за повишаването на средната температура на Земята през последните 250 години (IPCC, 2014). Емисиите на парникови газове, причинени от човека, са предимно страничен продукт от изгарянето на горива в електроцентрали, автомобили или домове. Земеделието и разлагането на отпадъците в депата също са източници на емисии на парникови газове. 

Нетните емисии на парникови газове в ЕС намаляваха всяка година от 2010 до 2014 г., след което се повишиха леко до 2017 г., след което отново спадаха всяка година (с изключение на 2021 г., тъй като през 2020 г. избухването на пандемията от COVID-19 намали няколко дейности, например транспорт и пътуване, които създават емисии на парникови газове).

През 2022 г. нетните емисии на парникови газове в ЕС бяха 3,2 милиарда тона еквивалент на CO2 _, което е с 31% по-ниско отколкото през референтната 1990 г. Договорената цел за 2030 г. е намаление с 55%, а за 2050 г. - със 100% (нулеви нетни емисии). За 2040 г. Комисията предложи намаление с 90% като междинна цел.

Нетните емисии на парникови газове бяха под нивата от 1990 г. в 20 страни от ЕС. Най-големите намаления са регистрирани в Румъния ( -73 %), Швеция ( -72 %) и Литва ( -70 %), а най-големите увеличения - в Кипър (51%), Латвия (12%) и Ирландия (10%).

Земеползването, промените в земеползването и горското стопанство са причинили 7% от емисиите на парникови газове в ЕС през 2022 г.

През 2022 г. в ЕС секторът на енергийните индустрии е имал най-висок дял в общите емисии на парникови газове (27%), следван от изгарянето на горива в транспорта (26%) и изгарянето на горива от потребителите на енергия (без транспорта) (25%). През 1990 г. дяловете са били съответно 33%, 15% и 30%.

За разлика от другите сектори, секторът „земеползване, промени в земеползването и горско стопанство (LULUCF)“ може да действа като нетен поглътител, компенсиращ емисиите на парникови газове от други сектори. Това се случва, ако растенията отстраняват повече CO2 _от атмосферата, отколкото парникови газове се отделят от други компоненти в сектора LULUCF, като например превръщането на земя в селища. В ЕС LULUCF компенсира 7% от емисиите на другите сектори, като най-висок дял е регистриран в Швеция (88%). В другия край на скалата, в Латвия, LULUCF допринася с 32% за емисиите на парникови газове.

Плановете за намаляване на емисиите на CO2 в бъдеще включват постоянно съхранение на въглерод чрез промишлени технологии, като биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод, и директно улавяне от въздуха с улавяне и съхранение.

Енергийна ефективност

Един от приоритетите на стратегията за енергиен съюз е повишаването на енергийната ефективност, главно чрез намаляване на общото потребление на енергия в ЕС и управление на енергията по по-рентабилен начин. Подобряването на енергийната ефективност спомага за постигане на енергийни икономии, опазване на околната среда, смекчаване на изменението на климата и намаляване на зависимостта на ЕС от външни доставчици на петрол и газ.

За да използваме по-малко енергия, трябва да намалим две неща:

• Първично потребление на енергия. Това е общото количество енергия, от което се нуждае една страна, включително енергията, използвана за производството и доставката на енергия до нас.
• Крайно потребление на енергия. Това е енергията, която реално използваме в домовете, колите и бизнеса си, без да се включва това, което енергийният сектор използва или губи по пътя.

Подобряването на енергийната ефективност означава намаляване както на общото търсене на енергия, така и на това, което всеки от нас използва директно.

Консумацията на енергия намалява през 2023 г.

През 2023 г. в ЕС потреблението на първична енергия достигна 1 211 милиона тона нефтен еквивалент(Mtoe). Това е с 3,9% по-ниско отколкото през 2022 г. и най-ниското ниво от 2005 г. (първата година, за която е публикуван индикаторът). Нивото за 2023 г. е със 7,3% по-далеч от целта на ЕС за 2030 г. (не повече от 1128 Mtoe първично енергийно потребление).

Също така, крайното потребление на енергия в ЕС намаля през 2023 г. (до 894 Mtoe, -3,0% в сравнение с 2022 г.), до най-ниското ниво от 2005 г. насам, с изключение на 2020 г., която беше засегната от пандемията от COVID-19. Нивото за 2022 г. е с 5,7% по-далеч от целта за 2030 г. (не повече от 846 Mtoe).

Възобновяема енергия

През 2023 г. 53% от възобновяемата енергия се състои от изгаряне на възобновяеми източници - дърва, биогаз, биогазьол и биодизел. 16% от възобновяемата енергия, произведена в ЕС, идва от вятърна енергия, 11% от възобновяемата енергия, произведена в ЕС, идва от водноелектрическа енергия, 10% - от геотермална енергия и термопомпи, 10% - от слънчева енергия.  

Стабилен растеж на дела на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия

Делът на възобновяеми енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия в ЕС е било 9,6% през 2004 г., 16,7% през 2013 г. и 24,6% през 2023 г. Настоящата цел на ЕС е да достигне 42,5% възобновяеми енергийни източници до 2030 г.

Швеция имаше най-висок дял на възобновяемите енергийни източници в потреблението на енергия (66,4%) през 2023 г., пред Финландия (50,8%) и Дания (44,4%). Най-ниските дялове на възобновяемите енергийни източници са регистрирани в Люксембург (14,4%), Белгия (14,7%) и Малта (15,1%).

Източник: https://ec.europa.eu/eurostat/web/interactive-publications/energy-2025#Gas