Факти vs Митове
В тази секция разграничаваме често срещаните митове от реалните факти за природния газ. Целта е да предоставим коректна и достъпна информация за потребителите, бизнеса и обществеността.
Въглероден интензитет на природния газ
В условията на търсене на баланс между климатични цели и икономическа устойчивост, природният газ запазва своята роля като надежден и нискоемисионен компонент от енергийния микс на България. Съгласно официално определените от Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) емисионни фактори*, природният газ при директно крайно потребление се откроява като енергиен източник с едни от най-ниските въглеродни емисии – 220 gCO₂eq/kWh.
За сравнение:

Електричеството от мрежата
486 gCO₂eq/kWh

Твърдите изкопаеми горива
360 gCO₂eq/kWh

Централизираното топлоснабдяване
290 gCO₂eq/kWh
Тези данни, потвърждават, че природният газ:
Оказва по-ниско въглеродно въздействие в сравнение с масово използвани алтернативи
Е достъпен по цена, включително при битова и промишлена употреба
Е ключов преходен енергоносител в контекста на политиките за декарбонизация
Данните ясно показват, че газификацията, позволяваща директно потребление на природен газ от крайни клиенти, води до значително по-ниски въглеродни емисии в сравнение с електричеството от мрежата (над два пъти по-нисък емисионен фактор). Това го позиционира като по-чиста алтернатива спрямо повечето масово използвани енергийни източници в България – по-ниски емисии и реален инструмент за декарбонизация на достъпна цена.
Въглеродният отпечатък на електроенергията в България може да се проследи и в реалното време на инструмента Electricity Maps*. Според данните, за месец януари при 52% произведство от нискоемисионни източници (слънце, вятър, хидро и АЕЦ), средният СО2 отпечатък за България е 509 gCO2eq/kWh, или приблизително 2,31 пъти по-висок от този на природния газ. Високата стойност се дължи на близо 40% произведената ел. енергия от въглища с емисионен фактор от 1185 gCO2eq/kWh. Дори и през месеците с най-високо ниво на производство на ВЕИ, например май 2025 г., средният СО2 отпечатък на произведената електроенергия в България е с близо 30% по-висок от този на природния газ за директно потребление – 279 gCO2eq/kWh.
*Инструментът е публично достъпен на: https://app.electricitymaps.com/zone/BG/12mo/monthly
Митове
Природният газ не е пропан-бутан: Какво трябва да знаят потребителите?
Често се среща объркване между природния газ и втечнения нефтен газ (LPG) – познат у нас най-често като битова газ или пропан-бутан. Макар че и двата енергоизточника намират приложение в бита – за отопление, готвене или транспорт – те са напълно различни по своя химичен състав, начин на съхранение и екологични характеристики.
Природният газ се състои основно от метан, докато втечненият нефтен газ е смес от пропан и бутан, получавани като странични продукти при преработка на петрол. Това води до съществени разлики в емисиите, ефективността, инфраструктурата за доставка, както и в безопасността при експлоатация.
Липсата на информираност относно тези различия може да доведе до неподходящ избор на инсталации, рискове при употреба или некоректна преценка на икономическата и екологичната стойност на даден енергоизточник. Затова информираността е от ключово значение.
Ако се запитаме кой от двата енергоизточника е „по-добър“, отговорът е ясен: природният газ превъзхожда втечнения нефтен газ по почти всички показатели – от екологичност и енергийна ефективност до удобство на доставката и дългосрочни разходи. Ето защо той е предпочитан избор както за индивидуални домакинства, така и за индустрията и общинските услуги.
По-долу ще разгледаме подробно двата енергоизточника, като изведем основните разлики между тях:
Природният газ е продукт с естествен произход, образуван при разлагането на органични вещества от растителен и животински произход. Основната му съставка е метанът (CH4), който представлява около 90-95% от неговото съдържание. Благодарение на тази основна съставка, природният газ е по-лек от въздуха, което му дава значителни предимства в безопасността. При изтичане той се издига нагоре и лесно излиза през всякакви пролуки. Това е много важно свойство, което различава природния газ от пропан-бутана, който е по-тежък газ от въздуха и остава ниско на пода при изтичане.
Природният газ се транспортира основно чрез газопроводи, което осигурява непрекъсваемо подаване – аналогично на електричеството или водата. В райони без изградена газоразпределителна мрежа, природният газ може да се доставя и под формата на компресиран природен газ (CNG) в бутилки под налягане до 200 атмосфери, или като втечнен природен газ (LNG), но това води до допълнителни разходи за потребителите.
Пропан-бутанът, от друга страна, е смес от летливи въглеводороди, получена основно при преработка на нефт. Сортовете на LPG, които се продават, може да съдържат само пропан (C3H8), само бутан (C4H10), но най-често са смес от пропан и бутан, в зависимост от сезона. За да може да се транспортира и използва, той се втечнява при налягане от 8 атмосфери при стайна температура, откъдето идва и по-широкото му наименование – втечнен нефтен газ, LPG, втечнен пропан-бутан. Друго често срещано наименование, което се среща по бензиностанциите и местата, на които може да се зареди домашна бутилка с пропан-бутан, използвана основно с котлон или печка за готвене, е наименованието „битова газ“. При изтичане тези газове остават в ниските части на помещения или терени, което може да представлява потенциален риск за безопасността.
Природният газ е най-чистото гориво с въглеводороден произход на Земята благодарение на ефективния процес на горене. При горенето му не се произвеждат пепелни остатъци, фини прахови частици или серни оксиди, което е изключително важно за качеството на въздуха и човешкото здраве. Природният газ отделя и значително по-малко въглероден диоксид, а в последните години се работи активно за развитие на технологии за декарбонизация на сектора, чрез смесване със зелен водород, биометан или синтетичен метан. За потребители в региони с добре развита газова инфраструктура, природният газ предлага надеждност и удобство, като същевременно подпомага прехода към по-чиста и устойчива енергия.
Може би след всичко прочетено си задавате въпроса, а защо изобщо се използва пропан-бутан, ако природният газ е значително по-добрата алтернатива? Основната причина е ниското ниво на битова и индустриална газификация в България и бавното й развитие, което оставя много потребители с ограничен достъп до природен газ. Въпреки всичко, LPG представлява значително по-добра алтернатива за отопление и транспорт в сравнение с течните и твърдите горива като нафта, газьол, въглища, бензин и др. Газовете, поради агрегатното си състояние и наличието на прости химични съединения, изгарят почти напълно и много ефективно за разликата от останалите горива. Пропан-бутанът също така е значително по-удобен при пренасяне или за малки газови котлони, което го превръща в предпочитана алтернатива при туризъм, къмпингуване, вилни зони в отдалечени места, а често и за готвене в негазифицирани райони.
LPG доби и по-широко разпространение при кризата с високите цени на природния газ след войната в Украйна. Много потребители се насочиха към него като по-достъпен заместител, заради по-ниската му цена в този период. С възстановяването на доставките и цените на природния газ през 2023 г., природният газ отново възвръща своята водеща роля като предпочитано гориво и като по-дългосрочно и устойчиво решение.
Мит: Цената е висока
Природният газ е значително по-икономичен избор в сравнение с други енергийни източници, използвани в бита – като електричество, втечнен нефтен газ (пропан-бутан) или пелети. Благодарение на своята висока енергийна ефективност, природният газ осигурява надеждно отопление и готвене при по-ниски разходи за домакинствата.
Още повече, в България цената на електроенергията е частично субсидирана от държавата. Реалната цена на електроенергията на свободния пазар, е значително по-висока. За разлика от това, цената на природния газ не се субсидира и отговаря на пазарните нива и въпреки това остава конкурентна и дори по-ниска.
* Източник: ОЦЕНЯВАНЕ НА СТОЙНОСТИ НА СПЕСТЯВАНИЯ НА ЕНЕРГИЯ В СЪОТВЕТСТВИЕ С РЕЗУЛТАТИ ОТ НЕЗАВИСИМ МОНИТОРИНГ НА ПРЕДХОДНИ МЕРКИ ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ В СХОДНИ ИНСТАЛАЦИИ


